Звездолико небето мълчи, тази нощ е хамак за поети и люлее безкраят души и се сипят вълшебни куплети.   А луната – златисто дайре, разлюляно от приказна фея се оглежда в сънно море, закопнялa безпаметно кея.   Тишината, любима сестрица, ме прегръща склонила глава, а нощта, тази стихнала птица…

И аз съм бил дете, гукал съм и пял. гукал съм и пял. Под нощното небе с косите мамини играл. И аз съм бил дете, от маминия залък крал. И аз съм бил дете, мамината младост пропилял. И аз съм бил дете в кошарата съм плакал, а мама дълго на…

Къде си, Дунаве тихи, надолу течеш ли течеш. Видя ли ти Ботва стиха? Радецки видя ли? Мълчиш. Къде си ти, Стара планино? Под буки вековни растеш? Къде си ти, моя Родино, хайдути и спомен не щеш. Къде си ти, Тракио равна, от българки месена пита. И тъне, тъне в забрава…

Големият поет?Той никога не знае,че толкоз е „голям“и никога не казва:“Знам!“.Закусва чай с пастет,на бъдност не ухае.Самотен, тъжен, нямна спирката се спира.И толкоз истински и прям,понесъл тайни от всемира,върви свиреп и сам.Големият поет?Нима го има? Кой го знае?Изгонен тук, а там приет,големият поет вещае,а сетне пак и пак, не знаекъде…

С твоите грижи пораснах, с твоята радост живях. В твоята зима угасвах, в твоята пролет цъфтях. С твоята вяра обичах, с твоя кураж оцелях. В твоя Балкан се заричах, в твойте простори копнях. С твоята орис се сраснах, с твоя завет помъдрях. В твоята клада проблясвах, в твойте борби побелях.…

Еклесиаст 1:9 НИЩО НОВО Всички пътища измерих, всички улици измих. Нищо ново не намерих, нищо ново не открих. Бедните остават бедни, а богатите – богати. И последните – последни, а познатите – познати. Който има пак, ще има, който няма все си няма. Личното е най – любимо, общото е…

Горски ручей капки рони, съхне вече, сили няма. Габър строен люшка клони, тихо, тихо му говори. Дръж се, братко! Дръж се, друже, облак иде, дъжд ще росне. Твоят чучур бързо, бързо със водица, ще докосне. Дръж се, братко! Дръж се, друже, есен иде, дъжд ще падне. Ако лъжа, мили друже,…

Няма агне да изблее,няма хлопка да издрънка.Трудно, братко, се живее,пушат ауспусите вън. Няма птиче да запеесвило дом на клонка тънка.Трудно, трудно се живее,без война – война е вън. Няма кой да те здравее,кой да каже дума звънка.Трудно, братко, се живее,търсиш цвете – срещнеш трън. ©Хари Спасов

​Забърза се зимата, сняг заваля, затрупа набързо пътеките чисти. Светът като в бяла тъга опустя над ледени, тихи мъниста. ​Отиде си баба, а дядо изтля, животът им вятър прелисти. Пред портата мъка за миг избуя и спомени бели разлисти. ​А аз ги предадох и тръгнах на път, поисках снега за миг…

​Кой ли тропа, тропа на вратата тази нощ на поразия? Къса, къса тишината, вдига страшна олелия. ​Кой ли плаче, плаче пред вратата, люти сълзи трие? Слага шапка на главата и си тръгва, без да ме завие. ​Тропа, тропа в мен душата, иска всичко да затрие. Но не може, ах, горката,…