​Кой ли тропа, тропа на вратата тази нощ на поразия? Къса, къса тишината, вдига страшна олелия. ​Кой ли плаче, плаче пред вратата, люти сълзи трие? Слага шапка на главата и си тръгва, без да ме завие. ​Тропа, тропа в мен душата, иска всичко да затрие. Но не може, ах, горката,…

Не губете, не губете детето,което в сърцето ви скита.В години, в години оплетено,за пътя към светлото пита. Не крадете, не крадете детето –бедно, самотно, отритнато.Да бъде добро разрешетеи нека, и нека разпитва. Не гонете, не гонете детето,наивно до босо, залитнало.Вземете, вземете детето –да бъде дете се опитва. ​© Хари Спасов

Трябва нещо да напиша,искам нещо да измисля.Да е живо и да диша,гърлото ви да притиска. Да е тъжно и да плаче,без лъжа и без преструвка,като есенно сирачебез една обувка. Да е гладно за погача,да е жадно за милувка.Да го гали вечер здрача,да сънува майчина целувка. Искам нещо да напиша,трябва нещо…

  Реката на моето детство извира от залеза, омайно се стеле в поле от уханни цветя. Спокойна и бистра, вълшебна, сребриста бълбука, говори, шуми и шепти със брега.   В реката на моето детство са златните рибки. Просветват, проблясват в житейския бързей, понякога тихи – понякога шумни очакват желания чудни.  …

Ние сме голите, ние сме босите.Ние сме будните – онези с въпросите.Пишем и късаме, главите си блъскаме.Родени в забрава, не чакаме слава.Ние с писалките, с тетрадките – малките.Ние с душите, прегърнали дните.Ние, безстрашните в копторите прашните.Пишем и късаме, мрем и възкръсваме.Ние в ъглите, ние с мечтите.Тъпкани, ритани, бесени, давени.Тихо говорим,…

Тогава бях чепка от грозде,което цъфтеше през май.Високо бе младото лозе,зеленото беше безкрай. Тогава бях лист от малина,която трептеше от смях.Широка бе наш’та градина,кога отесня — не разбрах. ​Тогава бях песен на славей,над къщи и двòри летях.Живота и слънцето славех,кога онемях — не разбрах. Тогава бях бистра река,по пътя си…

Имам стая метър на дваи легло с пробита пружина.Хлебец сух и постна храна,куче вярно – стара дружина. От април до ноември живея,няма печки, кюмюри, дърва.Под небето вървя и се рея,сътворявам безумна мечта. От аванс до заплата живея,не пледирам за лукс и златà.За любов и за вярност копнея,за вълшебна и пъстра…

И дърветата разбраха –зимата се свърши.Клони разлюляханад усмихнатите къщи. Птиците запяхапесните си кръшни.Ниви избуяха,щъркели се връщат. И дърветата разбраха –зимата се свърши.Бащините къщисякаш се засмяха. ​© Хари Спасов

Кафе, пакетче захар,паважът подреден…Надежда и усмивка плахаза утрешния ден. Позна ме – ех, не ме познагълъбът до мен.И мисли се тълпяхакато в прощален ден. Горчи животът, вятърът пропяна пира споделен…А сетне мигом отлетяв измисления ден. Кафе, кристали захар,врачува скитник в мен…Избраха ме – не ме избрахапосоките на този ден. ​©…

Духът на Коледа се спряпод покрива на старата ни къща.И казват правел чудеса,усмивките на всички връщал. Потърси баба, дядо не видя,до печицата черна пъшнаи през комина бързо отлетя,вратата леден вятър тръшна. Къде ли бърза, не разбра,че спомен стаята прегръща.Там баба млада и добраочаква дядо в селската ни къща. 13.12.2022 г.©Хари Спасов