Ех, да знаех че съм бил щастлив!Ех, да знаех че щастливи бяхме!На баира, до брега трънливс дядо стадото пасяхме. Ех, да знаех че съм бил богат!Ех, да знаех че богати бяхме!Питка, сирене и зрял доматс дядо двамата деляхме. Ех, разбрах го, но е късно вече!Ех, разбрах го и така боли!Всичко…

На път ли съмили на кръстопът?Това е само съни в този сън – денят. Къде ли съм?Къде!Това е нощен звъни в този звън – сърце. На пътя – сам…Безплътен ли съм?Не зная… но знам,със сигурност ще съмне. ©Хари Спасов

И се врекох без думи на птиците да ги кътам от вятър и студ, да им пазя гнездата в лозниците, да ги чакам след дългия път. Да им милвам перцата, главиците, да ги пазя от дъжд и мъгла, а когато накацат по жиците да им махам за сбогом с ръка.…

Когато няма да ме имаще ме открият в тези редове.И пак ще бъде люта зима,и пак ще скитат върли ветрове. Когато няма да ме имаще разберат за мен от тук поне.И в пролет бяла и незримаще се стопя до стръкче от лале. Ще дойде ден и няма да ме има,но…

Защото те обичах, на светати сякаш бе ми обещанаи глътка беше, капчица водаза моята душа – пустиня. Сега се връщаш, блуднице,на моя праг прашасали искаш, грешна съднице,ти мен за прошката невтасал. Ръцете ми отчаяно се боряти стъпка малка ги делиот туй вратата да отворятне чули моето:“Разпни!“. А мислите ми стълби…

Понякога и листопадътсе чувства някак си излишен.Една изгубена въздишав есента безумно млада. От някаква любов предишна,вгорчена от сълзѝ наслада.Така е… Трудно се въздиша,когато минеш седмата преграда. И може би листата падатна ветровете пътя да разчистят.Не е за всеки листопадът,а за онези дето знаят да въздишат. © Хари Спасов

Пловдив, Пловдив, древен и красив! На Марица ти си ореола жив. Пловдив, Пловдив, мъдър и благат! Като теб не срещнах аз на този свят. Пловдив, Пловдив! Млад си! Млад! Аз със тебе съм богат, богат! © Хари Спасов

Не можеш да заключиш ти морето, не можеш с думи да го усмириш. Бездомен скитник е морето, не можеш от вълнѝ да го лишиш. Не можеш да изпиеш ти морето, не можеш в шепа да го задържиш. Свободен пътник е морето, не можеш нищо да му забраниш. Но можеш да…

Лятото е непреклонен Дон Жуан,а ние – недолюбени контеси.Морето е компютърен екран,а плажът – спалня без завеси. Горещо е като в савана,а донът пръстите си мести.Фарът се превръща в бонвиван,медузите са светещи метреси. Лято е, а лятото не бива да си сам,хвани си някой палав буревестник.Литни със него до незнаен…

Lì lontano, dove c’è la lucee profuma di fieno fresco,c’è una casa che sostiene il cielo,accanto a lei – un albero verde. Lei è vecchia, con mattoni duri,ordinati da mani maschili.Sul tetto cicogne nuove,ogni primavera spiegano le ali. Questo tetto, dalla mia infanzia,è un coperchio magico rosso.Il sotto di lui…