Категория: Uncategorized

  • ЗИМА

    ​Забърза се зимата, сняг заваля, затрупа набързо пътеките чисти. Светът като в бяла тъга опустя над ледени, тихи мъниста. ​Отиде си баба, а дядо изтля, животът им вятър прелисти. Пред портата мъка за миг избуя и спомени бели разлисти. ​А аз ги предадох и тръгнах на път, поисках снега за миг…

  • СПОМЕНЪТ

    ​Кой ли тропа, тропа на вратата тази нощ на поразия? Къса, къса тишината, вдига страшна олелия. ​Кой ли плаче, плаче пред вратата, люти сълзи трие? Слага шапка на главата и си тръгва, без да ме завие. ​Тропа, тропа в мен душата, иска всичко да затрие. Но не може, ах, горката,…

  • СПАСЕТЕ ДЕТЕТО

    Не губете, не губете детето,което в сърцето ви скита.В години, в години оплетено,за пътя към светлото пита. Не крадете, не крадете детето –бедно, самотно, отритнато.Да бъде добро разрешетеи нека, и нека разпитва. Не гонете, не гонете детето,наивно до босо, залитнало.Вземете, вземете детето –да бъде дете се опитва. ​© Хари Спасов

  • ТРЯБВА

    Трябва нещо да напиша,искам нещо да измисля.Да е живо и да диша,гърлото ви да притиска. Да е тъжно и да плаче,без лъжа и без преструвка,като есенно сирачебез една обувка. Да е гладно за погача,да е жадно за милувка.Да го гали вечер здрача,да сънува майчина целувка. Искам нещо да напиша,трябва нещо…

  • РЕКАТА НА МОЕТО ДЕТСТВО

      Реката на моето детство извира от залеза, омайно се стеле в поле от уханни цветя. Спокойна и бистра, вълшебна, сребриста бълбука, говори, шуми и шепти със брега.   В реката на моето детство са златните рибки. Просветват, проблясват в житейския бързей, понякога тихи – понякога шумни очакват желания чудни.  …

  • НИЕ

    Ние сме голите, ние сме босите.Ние сме будните – онези с въпросите.Пишем и късаме, главите си блъскаме.Родени в забрава, не чакаме слава.Ние с писалките, с тетрадките – малките.Ние с душите, прегърнали дните.Ние, безстрашните в копторите прашните.Пишем и късаме, мрем и възкръсваме.Ние в ъглите, ние с мечтите.Тъпкани, ритани, бесени, давени.Тихо говорим,…

  • ТОГАВА БЯХ

    Тогава бях чепка от грозде,което цъфтеше през май.Високо бе младото лозе,зеленото беше безкрай. Тогава бях лист от малина,която трептеше от смях.Широка бе наш’та градина,кога отесня — не разбрах. ​Тогава бях песен на славей,над къщи и двòри летях.Живота и слънцето славех,кога онемях — не разбрах. Тогава бях бистра река,по пътя си…

  • ЖИВЕЯ

    Имам стая метър на дваи легло с пробита пружина.Хлебец сух и постна храна,куче вярно – стара дружина. От април до ноември живея,няма печки, кюмюри, дърва.Под небето вървя и се рея,сътворявам безумна мечта. От аванс до заплата живея,не пледирам за лукс и златà.За любов и за вярност копнея,за вълшебна и пъстра…

  • ТЕ РАЗБРАХА

    И дърветата разбраха –зимата се свърши.Клони разлюляханад усмихнатите къщи. Птиците запяхапесните си кръшни.Ниви избуяха,щъркели се връщат. И дърветата разбраха –зимата се свърши.Бащините къщисякаш се засмяха. ​© Хари Спасов

  • ПОСОКИ

    Кафе, пакетче захар,паважът подреден…Надежда и усмивка плахаза утрешния ден. Позна ме – ех, не ме познагълъбът до мен.И мисли се тълпяхакато в прощален ден. Горчи животът, вятърът пропяна пира споделен…А сетне мигом отлетяв измисления ден. Кафе, кристали захар,врачува скитник в мен…Избраха ме – не ме избрахапосоките на този ден. ​©…