Категория: Uncategorized

  • ЕСЕННИ ЛИСТА

    Есенни лѝсти златни мъниста,вити гердани край есенен път.Спомени чисти, пролет разлистена,спете спокойно свърши дълга. Бяхте зелени, така напористи,живи, шумящи деца на дъба.Други ще дойдат, деня ще залистят,вие почивайте, свърши се тя. Есенни лѝсти с обич орисани,златни пендари на майчина гръд.Винаги верни, винаги истински,спете спокойно без страх у дома. 24.10.2024г.©Хари СпасовХудожник:…

  • ЕСЕН

    Есен, есен, горска песен!Птиче чѝкне, клонче кликне.Габър шумне, бръмбър бръмне.Ручей звънне, жълъд дрънне. Есен, есен — звънка песен!Капка ръмне, утро съмне.Вятър свирне, дъжд се ширне.Сова гъкне, вечер мръкне. ©Хари Спасов

  • ЖИВА ВОДА

    ​Често си спомням за баба и дядо, седнали тихо по залез на двора. Още небето е синьо и младо, още очите им живи говорят. ​Гледат към къщата – техния храм, чакат оттам да изтичат деца. Още дуварът е килнат и ням, още в герана бълбука вода. ​Често си мисля за…

  • ВЪЗДИШКА

    Понякога и листопадътсе чувства някак си излишен.Една изгубена въздишав есента безумно млада. От някаква любов предишна,вгорчена от сълзѝ наслада.Така е… Трудно се въздиша,когато минеш седмата преграда. И може би листата падатна ветровете пътя да разчистят.Не е за всеки листопадът,а за онези дето знаят да въздишат. © Хари Спасов

  • Поетична нощ

      Звездолико небето мълчи, тази нощ е хамак за поети и люлее безкраят души и се сипят вълшебни куплети.   А луната – златисто дайре, разлюляно от приказна фея се оглежда в сънно море, закопнялa безпаметно кея.   Тишината, любима сестрица, ме прегръща склонила глава, а нощта, тази стихнала птица…

  • И АЗ СЪМ БИЛ ДЕТЕ

    И аз съм бил дете, гукал съм и пял. гукал съм и пял. Под нощното небе с косите мамини играл. И аз съм бил дете, от маминия залък крал. И аз съм бил дете, мамината младост пропилял. И аз съм бил дете в кошарата съм плакал, а мама дълго на…

  • КЪДЕ СИ, РОДИНО

    Къде си, Дунаве тихи, надолу течеш ли течеш. Видя ли ти Ботва стиха? Радецки видя ли? Мълчиш. Къде си ти, Стара планино? Под буки вековни растеш? Къде си ти, моя Родино, хайдути и спомен не щеш. Къде си ти, Тракио равна, от българки месена пита. И тъне, тъне в забрава…

  • ГОЛЕМИЯТ ПОЕТ

    Големият поет?Той никога не знае,че толкоз е „голям“и никога не казва:“Знам!“.Закусва чай с пастет,на бъдност не ухае.Самотен, тъжен, нямна спирката се спира.И толкоз истински и прям,понесъл тайни от всемира,върви свиреп и сам.Големият поет?Нима го има? Кой го знае?Изгонен тук, а там приет,големият поет вещае,а сетне пак и пак, не знаекъде…

  • С ТЕБ, РОДИНО

    С твоите грижи пораснах, с твоята радост живях. В твоята зима угасвах, в твоята пролет цъфтях. С твоята вяра обичах, с твоя кураж оцелях. В твоя Балкан се заричах, в твойте простори копнях. С твоята орис се сраснах, с твоя завет помъдрях. В твоята клада проблясвах, в твойте борби побелях.…

  • Каквото е било, това и ще бъде и каквото е извършено, това и ще се извърши; и няма нищо ново пред слънцето.

    Еклесиаст 1:9 НИЩО НОВО Всички пътища измерих, всички улици измих. Нищо ново не намерих, нищо ново не открих. Бедните остават бедни, а богатите – богати. И последните – последни, а познатите – познати. Който има пак, ще има, който няма все си няма. Личното е най – любимо, общото е…