Звездолико небето мълчи,

тази нощ е хамак за поети

и люлее безкраят души

и се сипят вълшебни куплети.

 

А луната – златисто дайре,

разлюляно от приказна фея

се оглежда в сънно море,

закопнялa безпаметно кея.

 

Тишината, любима сестрица,

ме прегръща склонила глава,

а нощта, тази стихнала птица

ми диктува насън песента.

​© Хари Спасов