​Кой ли тропа, тропа на вратата

тази нощ на поразия?

Къса, къса тишината,

вдига страшна олелия.

​Кой ли плаче, плаче пред вратата,

люти сълзи трие?

Слага шапка на главата

и си тръгва, без да ме завие.

​Тропа, тропа в мен душата,

иска всичко да затрие.

Но не може, ах, горката,

спомена за татко да изтрие.

​© Хари Спасов