Големият поет?
Той никога не знае,
че толкоз е „голям“
и никога не казва:“Знам!“.
Закусва чай с пастет,
на бъдност не ухае.
Самотен, тъжен, ням
на спирката се спира.
И толкоз истински и прям,
понесъл тайни от всемира,
върви свиреп и сам.
Големият поет?
Нима го има? Кой го знае?
Изгонен тук, а там приет,
големият поет вещае,
а сетне пак и пак, не знае
къде се влива, откъде извира.
Големият поет е всъщност малък,
трепти с крилцата на врабче.
На някой може да се стори жалък,
под лупа да го тъпче и кълне.
Големият поет не е нахален,
той хляба няма да ви изгризе.
Ритнете му ритник прощален
и той прекрасно ще ви разбере.

21.08.2023г.
©Хари Спасов