Кога ще дойде краяна пътя ми трънлив?Не зная аз, не зная…Нали сега съм жив! Сега ще бъда песен,ще бъда нежен звуки капка дъжд във есен…Нали сега съм тук! Ще бъда лято, зима,ще бъда пролетта.Нали сега ме имаи има го света! ©Хари Спасов

Не мислете, че лесно се пише за живота, за нашите дни. Под перóто мастилото диша, мисълта волна птица – лети. Бесовé и доброто се борят за душата на всеки поет. Триста дявола Господа молят да ги пусне на първия ред. Да диктуват куплети, тирета да налагат съблазън и грях и…

Децата отвън чуруликат,трепти на пързалката смях.И ето, сърцето ме викада ида забързан при тях. Да гребна от тяхната радост,да щипна от техния смях.Да спомня волната младост,живота да дишам без страх. Децата – невинни врабчетаиграят, подхвърчат, чирѝкат.Стоплят ми с вяра сърцето –след зимата никне иглика. ©Хари Спасов

​За вчера не трябва да мислим, за минали, стари неща. За утре — какво да му мислим? Каквото — такова. Съдба. За днес Душа да разлистим, да срещнем с усмивка деня. Умът си от зло да изчистим, да бъдем на Бога деца. Да бъдем човечни, добри, да бъдем с чисти…

От кратките спирки на чужди животими кимат за сбогом сърдечно с главазабравени хора, унили, самотнирешили да чакат повторна съдба. От дългите нощи безлунно безсънниме питат за помощ пламтящи очина хора поели към облаци стръмнида търсят изгубени детски мечти. От минало време, от тъмния сводме викат и молят стотици ръцена хора…

Недейте да лъжете честния Хари,защото повярвайте, вярва на всичко.По детски добричък душата си пàри,преглъща наивен обидната сричка. Недейте да мразите тъжния Хари,защото повярвайте много боли.Макар да мълчи и да пуши цигара,той лошо не мисли, той мъст не крои. Недейте да гаврите бедния Хари,за лев той работи, без лев не стои.Не…

Тази нощ е стократно богата на звезди и на лунна печал. Аз вървя и събирам цветята дето стъпках без никаква жал. Десет свещи запалих за помен, още толкоз за всички Душѝ. А цветята в света тъй огромен ми разказваха свойте съдби. Аз съм роза, от хладното място, тази леля де…

В пазвите на златна есенкестенът ми проговори:„Хей, момче, животът не е лесен!Трудности ще срещаш и неволи.“. В злàтото на късна есенкестенът листа отрони:„Хей, момче, животът не е песен!Някой ще те спъне, друг прогони.“. В късна есен, в златна есенкестенът поклати клони:„Хей, момче, животът не е лесен,но изипей му своята си…

Не ме наричай Слънце,защото слънцето залязва.Аз искам да съм вечност,която пътя ти белязва. Не ме наричай Мило,защото нежността е мимолетна.Аз искам да съм безконечност,която в пътя ти да свети. Наричай ме Любов,защото само тя е вечности аз ще съм готовна подвиг и сърдечност. 21.09.2022г.©Хари Спасов

Лековерна нощта се търкулнапо овала на земната гръд.Ранобудно небето я зърна,пожела ѝ безсребърен път. Светлината, петлите дочула,се прокрадна над спящата ръти на босо, звездите събула,се изправи от източен кът. Вездесъщото слънце се върнаи роди се, роди се деня.Охладнялата шир го прегърна,както майка прегръща сина. 21.09.2024г.©Хари Спасов