Къде си, Дунаве тихи,

надолу течеш ли течеш.

Видя ли ти Ботва стиха?

Радецки видя ли? Мълчиш.

Къде си ти, Стара планино?

Под буки вековни растеш?

Къде си ти, моя Родино,

хайдути и спомен не щеш.

Къде си ти, Тракио равна,

от българки месена пита.

И тъне, тъне в забрава

заветът на Дельо комита.

Къде си, Пирин планино?

Войводите твои къде са?

А старото българско вино

на чужди гърла е метреса.

Българио моя, къде си?

Къде са твойте деца?

Щом имаш Ботев и Левски,

ще дойде за теб пролетта.

21.08.2021г.

©Хари Спасов