С твоите грижи пораснах,

с твоята радост живях.

В твоята зима угасвах,

в твоята пролет цъфтях.

С твоята вяра обичах,

с твоя кураж оцелях.

В твоя Балкан се заричах,

в твойте простори копнях.

С твоята орис се сраснах,

с твоя завет помъдрях.

В твоята клада проблясвах,

в твойте борби побелях.

С теб към победи вървях,

с тебе лекувахме рани.

В теб ще притихна без страх,

в твоите майчини длани.

21.08.2024г.

©Хари Спасов