Кафе, пакетче захар,паважът подреден…Надежда и усмивка плахаза утрешния ден. Позна ме – ех, не ме познагълъбът до мен.И мисли се тълпяхакато в прощален ден. Горчи животът, вятърът пропяна пира споделен…А сетне мигом отлетяв измисления ден. Кафе, кристали захар,врачува скитник в мен…Избраха ме – не ме избрахапосоките на този ден. ​©…

Духът на Коледа се спряпод покрива на старата ни къща.И казват правел чудеса,усмивките на всички връщал. Потърси баба, дядо не видя,до печицата черна пъшнаи през комина бързо отлетя,вратата леден вятър тръшна. Къде ли бърза, не разбра,че спомен стаята прегръща.Там баба млада и добраочаква дядо в селската ни къща. 13.12.2022 г.©Хари Спасов

Ех, да знаех че съм бил щастлив!Ех, да знаех че щастливи бяхме!На баира, до брега трънливс дядо стадото пасяхме. Ех, да знаех че съм бил богат!Ех, да знаех че богати бяхме!Питка, сирене и зрял доматс дядо двамата деляхме. Ех, разбрах го, но е късно вече!Ех, разбрах го и така боли!Всичко…

На път ли съмили на кръстопът?Това е само съни в този сън – денят. Къде ли съм?Къде!Това е нощен звъни в този звън – сърце. На пътя – сам…Безплътен ли съм?Не зная… но знам,със сигурност ще съмне. ©Хари Спасов

И се врекох без думи на птиците да ги кътам от вятър и студ, да им пазя гнездата в лозниците, да ги чакам след дългия път. Да им милвам перцата, главиците, да ги пазя от дъжд и мъгла, а когато накацат по жиците да им махам за сбогом с ръка.…

Когато няма да ме имаще ме открият в тези редове.И пак ще бъде люта зима,и пак ще скитат върли ветрове. Когато няма да ме имаще разберат за мен от тук поне.И в пролет бяла и незримаще се стопя до стръкче от лале. Ще дойде ден и няма да ме има,но…

Защото те обичах, на светати сякаш бе ми обещанаи глътка беше, капчица водаза моята душа – пустиня. Сега се връщаш, блуднице,на моя праг прашасали искаш, грешна съднице,ти мен за прошката невтасал. Ръцете ми отчаяно се боряти стъпка малка ги делиот туй вратата да отворятне чули моето:“Разпни!“. А мислите ми стълби…

Понякога и листопадътсе чувства някак си излишен.Една изгубена въздишав есента безумно млада. От някаква любов предишна,вгорчена от сълзѝ наслада.Така е… Трудно се въздиша,когато минеш седмата преграда. И може би листата падатна ветровете пътя да разчистят.Не е за всеки листопадът,а за онези дето знаят да въздишат. © Хари Спасов

Пловдив, Пловдив, древен и красив! На Марица ти си ореола жив. Пловдив, Пловдив, мъдър и благат! Като теб не срещнах аз на този свят. Пловдив, Пловдив! Млад си! Млад! Аз със тебе съм богат, богат! © Хари Спасов

Не можеш да заключиш ти морето, не можеш с думи да го усмириш. Бездомен скитник е морето, не можеш от вълнѝ да го лишиш. Не можеш да изпиеш ти морето, не можеш в шепа да го задържиш. Свободен пътник е морето, не можеш нищо да му забраниш. Но можеш да…