Категория: Uncategorized

  • ЩЕ ДОЙДЕ ДЕН

    Когато няма да ме имаще ме открият в тези редове.И пак ще бъде люта зима,и пак ще скитат върли ветрове. Когато няма да ме имаще разберат за мен от тук поне.И в пролет бяла и незримаще се стопя до стръкче от лале. Ще дойде ден и няма да ме има,но…

  • ТИ СЕ ВЪРНА

    Защото те обичах, на светати сякаш бе ми обещанаи глътка беше, капчица водаза моята душа – пустиня. Сега се връщаш, блуднице,на моя праг прашасали искаш, грешна съднице,ти мен за прошката невтасал. Ръцете ми отчаяно се боряти стъпка малка ги делиот туй вратата да отворятне чули моето:“Разпни!“. А мислите ми стълби…

  • ВЪЗДИШКА

    Понякога и листопадътсе чувства някак си излишен.Една изгубена въздишав есента безумно млада. От някаква любов предишна,вгорчена от сълзѝ наслада.Така е… Трудно се въздиша,когато минеш седмата преграда. И може би листата падатна ветровете пътя да разчистят.Не е за всеки листопадът,а за онези дето знаят да въздишат. © Хари Спасов

  • ПЛОВДИВ

    Пловдив, Пловдив, древен и красив! На Марица ти си ореола жив. Пловдив, Пловдив, мъдър и благат! Като теб не срещнах аз на този свят. Пловдив, Пловдив! Млад си! Млад! Аз със тебе съм богат, богат! © Хари Спасов

  • ПЪТНИК Е МОРЕТО

    Не можеш да заключиш ти морето, не можеш с думи да го усмириш. Бездомен скитник е морето, не можеш от вълнѝ да го лишиш. Не можеш да изпиеш ти морето, не можеш в шепа да го задържиш. Свободен пътник е морето, не можеш нищо да му забраниш. Но можеш да…

  • ЛЯТО Е

    Лятото е непреклонен Дон Жуан,а ние – недолюбени контеси.Морето е компютърен екран,а плажът – спалня без завеси. Горещо е като в савана,а донът пръстите си мести.Фарът се превръща в бонвиван,медузите са светещи метреси. Лято е, а лятото не бива да си сам,хвани си някой палав буревестник.Литни със него до незнаен…

  • Il tetto magico

    Lì lontano, dove c’è la lucee profuma di fieno fresco,c’è una casa che sostiene il cielo,accanto a lei – un albero verde. Lei è vecchia, con mattoni duri,ordinati da mani maschili.Sul tetto cicogne nuove,ogni primavera spiegano le ali. Questo tetto, dalla mia infanzia,è un coperchio magico rosso.Il sotto di lui…

  • МОДЕРЕН СОНЕТ

    Компютър, часовник, таблет, къде е земята на дядо? Ракети, комети и Al интелект, къде е изконната радост? Човекът е нервно- зает, а времето старо е младо. Ще върне ли този куплет сърцето изтляло на дядо? Читанка, диплянка, сонет на рафтове прашни стоят, но ето в дванайсет без пет ръцете опарват, душата…

  • СПОМЕН ЗА БАБА

    Тъй ми липсва бабината стая, дървения одър, стария ковьор. Печката бумтяща, зимната омая, агънцата бели в селския ни двор. Тъй ми липсва бабината ласка, сладката ѝ дума, нежния ѝ взор. Вечната забрадка, нейната препаска, тихите ѝ стъпки под столетния ни бор. Тъй ми липсва времето ни с баба, нейните уроци, звънкия…

  • На 30 юли се навършват 157 години от смъртта на Стефан Караджа – национален герой, революционер от българското национално-освободително движение и войвода.

    ЧАКАЙ МЕ, МАМО Изпери ми, мамо, ризата,ризата, мамо – бялата.Чакат ме, мамо, чакаттрима братя в Балкана. Изглади ми, мамо, ризата,ризата, мамо – бялата.Чакат ме, мамо, чакат,точни са – не пропускат. Вятър ми викни, мамо, вятърризата ми да развее.Чакат ме, мамо, чакаттри куршума – не прощават. Сила ми вдъхни, мамо, силасрещу…