Любов и вѝно си приличат, по вените като река текат и само влюбените не отричат, че няма скоро да се усмирят. Любов и вѝно се привличат, като магнити се влекат и само влюбените не отричат, че трудно ще се разлепят. Любов и вѝно се обричат, в един пожар горят и…

За врабченцата си мисля, наш’те български деца. По летища и по писти дето литват по света. Кой за Мюнхен, кой за Рига, кацат в чуждата страна. Чужда реч отвред ги стига, свят изпълнен с чудеса. Хей, врабченца лекокрили, вие ще пораснете за миг. Но носете българското, мили, и пазете бащиний…

Ще ви разкажа за земята, която ражда златен плод. За хората с душа, които пръскаха живот. Ще ви разкажа за реката под онзи бистър небосвод. За нивите в позлата, за скромния, добър народ. За онзи залез над Огоста, когото кътам цял живот. За стадото под моста, за милия ми бащин…

Как сме мечтали, как сме летели. Никой не знае. Никой не знае. Как сме се искали, ръцете притискали. Никой не знае, никой не знае. Как сме се любили, ума си изгубили. Никой не знае, никой не знае. Как сме се клели, кръста поели. Никой не знае, никой не знае. Как…

Ех, че сняг е навалял, чак затрупал е чемшира. Аз додето съм си спял от небето е извирал. Ех, че хубав, ех че бял, чак дъха ми спира. На дървото засиял като струните на лира. Ех, че дълго е валял за почивка не е спирал. А пък аз не съм…

Снежни топки хвъркат, детски смях се лее. Баба каша бърка, чака внуче да се сгрее. Котка тихо мърка, стара песен пее. Дядо печка стъка, огънят се смее. Прасчо сладко хърка, агънцата блеят. Сняг на двора хвърка, покриви белеят.

Ти няма да си тръгнеш, аз няма да замина. Нали това е любовта! Когато и във люта зима в сърцата ни цъфтят цветя. Аз няма да си тръгна, ти няма да заминеш. Нима това е любовта! Когато и от грижи гинем в очите ни блестят слънца. Не мога да замина,…

Искате парите ми?Нека.Други ще изкарам.Искате панелната дупка?Нека.Колиба от тръни ще свия.Леглото ми искате?Нека.Ще спя на земята.Дрехите също?Нека.Облак бял ще наметна.Искате моята вяра?Моля?Тогава ще викна!Тогава ще кресна!Ще падам,ще ставам!Напред ще вървя!Ще стисна юмруци!Без страх ще вървя!Ще чуе полето,ще чуе града!Вземете ми всичко,хей тъй ви го давам.Но вярата моя пазете!За нея живея!За…

Две девойки песнопойки,две девойки дългокосив нивата се спрели босидо полегнали ръкойки.Две девойки златокосипесен мамина запели,как се хляба вкъщи носи.Пели, пели и се смели,как заспали не разбрали.От небето облак слязъли косите им отрязал.С тях закичил си снагатаи побегнал над житата.Две девойки песнопойкисладко сладичко си спелидо полегнали ръкойки,облак палав не видели.

Аз съм тънко зелено култучеот сторъката стара асма.Чакам дълго и плахо се суча,да размина резитба добра. Аз съм крехка и нежна издънкаот столетния габър чепат.Чувам брадвата чaтка и дрънка,нека сухите клони умрат. Аз съм бистра нетленна сълзаот живота родена, от дните.Във очите на млада сърнадето чака куршум от ловците.