Плочка, плочка – тротоар,
шум, асфалт, коли.
Борче, борче и… Гора!
Пеят птички от зори.

Блок до блока – сив бетон,
крясък, вой, сирени.
Гъбка, гъбка – цял кордон,
на полянка наредени.

Ключ до ключа– катинар,
нерви, страх, сълзи.
Храстче, шипка, минзухар,
мирно, чисто и блести.

Тъй животът се изнизва
между котешки уши
и по бузата те близва:
„Нямаш време! Избери.“

© Хари Спасов