Снощи Господ хляб е месил
и брашно е разпилял.
Над земята се надвесил
и какво, какво видял!

Бели къщи, двори бели,
бяло стадо, бял овчар.
Бели стълби наедрели,
бял геран и бял дувар.

Бяла круша, бял чинар,
бял трендафил, бял чемшир.
Орех бял, по- бял от вар,
бели рози цял шпалир.

Дядо Господ хляб е месил,
бяла пита, бял колак.
Сетне тихо се надвесил
да целуне рожби пак.

© Хари Спасов