Децата отвън чуруликат,
трепти на пързалката смях.
И ето, сърцето ме вика
да ида забързан при тях.

Да гребна от тяхната радост,
да щипна от техния смях.
Да спомня волната младост,
живота да дишам без страх.

Децата – невинни врабчета
играят, подхвърчат, чирѝкат.
Стоплят ми с вяра сърцето –
след зимата никне иглика.

©Хари Спасов