От кратките спирки на чужди животи
ми кимат за сбогом сърдечно с глава
забравени хора, унили, самотни
решили да чакат повторна съдба.

От дългите нощи безлунно безсънни
ме питат за помощ пламтящи очи
на хора поели към облаци стръмни
да търсят изгубени детски мечти.

От минало време, от тъмния свод
ме викат и молят стотици ръце
на хора забравили майка и род,
живот да им дам и повторно сърце.

28.09.2022 г.
©Хари Спасов