Дъждецът ръми ли ръми,

небето е сива коприна.

небето е сива коприна.

Защо ли? Защо ли боли!

Къде ли? Къде ли замина.

Дъждецът ръми и ръми,

небето в мен се побира.

Боли и боли, и боли!

Защо ли, защо ли не спира!

Дъждецът, дъждецът ръми.

Небето извира, извира!

Сълзи и сълзи, и сълзи!

Небето в мене се спира.

15.10.2021г.

©Хари Спасов