Тази нощ е стократно богата
на звезди и на лунна печал.
Аз вървя и събирам цветята
дето стъпках без никаква жал.

Десет свещи запалих за помен,
още толкоз за всички Души.
А цветята в света тъй огромен
ми разказваха свойте съдби.

Аз съм роза, от хладното място,
тази леля де тука лежи,
ме откъсна под слънцето ясно,
нека Бог сега и прости!

Аз съм гербер, голям и красив.
Този мъж, дето тука е спрял,
беше някога силен и жив,
а сега е пепел и кал!

Аз съм стар и провиснал бръшлян,
за души и за вечност се моля.
А дори, и когато съм сам,
аз на мъртви дарявам покоя…

Тази нощ, тази нощ на цветята,
на съдби и на вечна печал.
Аз вървя и бръшляна разлиствам,
топлина на цветенцата дал.

© Хари Спасов