Толкоз зими до днес преживях,
толкоз пътища снежни изринах.
Толкоз истини земни разбрах,
но Отвъд и така не преминах.

Дълго плаках и дълго се смях,
славех Бога и Него проклинах.
Бях светец, бях затънал във грях,
със смъртта на шега се разминах.

Чакам още заветната зима,
търся още най-верния път.
Ще го зърна, дано да го има…

И тогава ще тръгна безплътен,
ще прекрача онази пъртина…
…а след мен ще пирува озъбен светът…

© Хари Спасов