Категория: Поезия

  • ТАЗИ НОЩ

    Тази нощ е стократно богата на звезди и на лунна печал. Аз вървя и събирам цветята дето стъпках без никаква жал. Десет свещи запалих за помен, още толкоз за всички Душѝ. А цветята в света тъй огромен ми разказваха свойте съдби. Аз съм роза, от хладното място, тази леля де…

  • В ЗЛАТНА ЕСЕН

    В пазвите на златна есенкестенът ми проговори:„Хей, момче, животът не е лесен!Трудности ще срещаш и неволи.“. В злàтото на късна есенкестенът листа отрони:„Хей, момче, животът не е песен!Някой ще те спъне, друг прогони.“. В късна есен, в златна есенкестенът поклати клони:„Хей, момче, животът не е лесен,но изипей му своята си…

  • НАРИЧАЙ МЕ ЛЮБОВ

    Не ме наричай Слънце,защото слънцето залязва.Аз искам да съм вечност,която пътя ти белязва. Не ме наричай Мило,защото нежността е мимолетна.Аз искам да съм безконечност,която в пътя ти да свети. Наричай ме Любов,защото само тя е вечности аз ще съм готовна подвиг и сърдечност. 21.09.2022г.©Хари Спасов

  • ПРЕГРЪДКА

    Лековерна нощта се търкулнапо овала на земната гръд.Ранобудно небето я зърна,пожела ѝ безсребърен път. Светлината, петлите дочула,се прокрадна над спящата ръти на босо, звездите събула,се изправи от източен кът. Вездесъщото слънце се върнаи роди се, роди се деня.Охладнялата шир го прегърна,както майка прегръща сина. 21.09.2024г.©Хари Спасов

  • ЕСЕННИ ЛИСТА

    Есенни лѝсти златни мъниста,вити гердани край есенен път.Спомени чисти, пролет разлистена,спете спокойно свърши дълга. Бяхте зелени, така напористи,живи, шумящи деца на дъба.Други ще дойдат, деня ще залистят,вие почивайте, свърши се тя. Есенни лѝсти с обич орисани,златни пендари на майчина гръд.Винаги верни, винаги истински,спете спокойно без страх у дома. 24.10.2024г.©Хари СпасовХудожник:…

  • ЕСЕН

    Есен, есен, горска песен!Птиче чѝкне, клонче кликне.Габър шумне, бръмбър бръмне.Ручей звънне, жълъд дрънне. Есен, есен — звънка песен!Капка ръмне, утро съмне.Вятър свирне, дъжд се ширне.Сова гъкне, вечер мръкне. ©Хари Спасов

  • ЖИВА ВОДА

    ​Често си спомням за баба и дядо, седнали тихо по залез на двора. Още небето е синьо и младо, още очите им живи говорят. ​Гледат към къщата – техния храм, чакат оттам да изтичат деца. Още дуварът е килнат и ням, още в герана бълбука вода. ​Често си мисля за…

  • ВЪЗДИШКА

    Понякога и листопадътсе чувства някак си излишен.Една изгубена въздишав есента безумно млада. От някаква любов предишна,вгорчена от сълзѝ наслада.Така е… Трудно се въздиша,когато минеш седмата преграда. И може би листата падатна ветровете пътя да разчистят.Не е за всеки листопадът,а за онези дето знаят да въздишат. © Хари Спасов

  • Поетична нощ

      Звездолико небето мълчи, тази нощ е хамак за поети и люлее безкраят души и се сипят вълшебни куплети.   А луната – златисто дайре, разлюляно от приказна фея се оглежда в сънно море, закопнялa безпаметно кея.   Тишината, любима сестрица, ме прегръща склонила глава, а нощта, тази стихнала птица…

  • И АЗ СЪМ БИЛ ДЕТЕ

    И аз съм бил дете, гукал съм и пял. гукал съм и пял. Под нощното небе с косите мамини играл. И аз съм бил дете, от маминия залък крал. И аз съм бил дете, мамината младост пропилял. И аз съм бил дете в кошарата съм плакал, а мама дълго на…