Тази нощ е стократно богата

на звезди и на лунна печал.

Аз вървя и събирам цветята

дето стъпках без никаква жал.

Десет свещи запалих за помен,

още толкоз за всички Душѝ.

А цветята в света тъй огромен

ми разказваха свойте съдби.

Аз съм роза, от хладното място,

тази леля де тука лежи,

ме откъсна под слънцето ясно,

нека Бог сега и прости!

Аз съм гербер, голям и красив.

Този мъж, дето тука е спрял,

беше някога силен и жив,

а сега е пепел и кал!

Аз съм стар и провиснал бръшлян,

за души и за вечност се моля.

А дори, и когато съм сам,

аз на мъртви дарявам покоя…

Тази нощ, тази нощ на цветята,

на съдби и на вечна печал.

Аз вървя и бръшляна разлиствам,

топлина на цветенцата дал.

© Хари Спасов