ПРЕГРЪДКА

Лековерна нощта се търкулна
по овала на земната гръд.
Ранобудно небето я зърна,
пожела ѝ безсребърен път.

Светлината, петлите дочула,
се прокрадна над спящата рът
и на босо, звездите събула,
се изправи от източен кът.

Вездесъщото слънце се върна
и роди се, роди се деня.
Охладнялата шир го прегърна,
както майка прегръща сина.

21.09.2024г.
©Хари Спасов