Категория: Поезия

  • ВЕНЧАЙТЕ МЕ

    Венчай ме, Отче, с мъката венчай!Не с лавров, а с трънлив венец.На другите късмет раздай,на мен ми стига есенен дъждец. Венчай ме, Земльо, с пот венчай!И не в костюм, а в мокра риза.На другите имот подай,на мен дари от житния класец. Венчай ме, Мамо, с разума венчай,тъй както само майките…

  • КЪДЕ СЕ ИЗГУБИ

    Къде се изгуби,усмивчице моя?От хората грубисе скри зад завоя? При друг ли се спря,усмивчице моя?Аз нямам вина.Ела си, ела! Аз нямам вина,бедничка моя.Не мога да справ разгара на боя. Къде си? Къде си,слънчева моя!Ела си! Ела си,единствена моя! © Хари Спасов

  • ВЪЛШЕБНОТО ЧОВЕЧЕ

    В гората, казват, имало човече,което сбъдвало мечти.Живеело потайно и далечеот къщи, хора и сплетни. То имало брада и шарено елече,събирало си билки и треви.Помагало на малкото еленчекогато лош ловец го нарани. За него никой не се сещалкогато бил богат и сит.Когато в нужда се усещалго търсел дълго с гръб превит.…

  • ДЪЖДЕЦ

    Дъждец липите росна,поспря за миг да си почине.Листенце от чемшир докосна,погали връхче на малина. Окъпа люляка на двора,при розите за дълго спряи срещна ранобудни хора,с които малко повървя. По майски топъл и игривв гората чак се запиляи толкоз бистър, толкоз живс надежда озари света. © Хари Спасов

  • САМО ТЯ

    Съседът с хляб ще ти услужи,приятелят закуска ще ти купи.Ще ти помагат в нужда чужди,но само майка ти от своя залък ще отчупи. Съседът мъката ти ще изслуша,приятелят ще гледа да те утеши.Ще те окайват в трудност чужди,но само майка ти сърцето свое ще ти подари. Съседът от пожара ще…

  • СОЛ

    Сол от камък и море, сол за роб и сол за цар. Сол за стар и сол за млад, сол за беден, за богат. Сол за празник, сол за гроб, сол за радост, сол за скръб. Сол за болен, сол за здрав, сол от сълзи, сол от пот… Сол от…

  • ВКУСНИЯТ ХЛЯБ

    Отчупвам парченце от хляба, поръсвам го бавно със сол и помня съвета на баба, пред Него без шапка се сяда. Тя казваше, спряла на двора, че сладък и вкусен е той, когато след труд и умора от Бога ти идва награда. Най-вкусен е хлябът когато, разчупват го морни ръце и…

  • КЛЮЧЪТ ОТ ДОМА

    Когато си тръгнах наесензапазих ключа за дома.И мислех, че всичко е песен,не знаех, че тъй ще тъжа. Когато си тръгнах бях млади глупав, и толкоз наивен.Не знаех, че има и хлад,че идат бури ревниви. И мама ми каза:“Пази го!“,а тати през сълзи намигна.Тогава под синьо индигоостана в сърцето ми стигма.…

  • ТИ СЕ ВЪРНА

    Защото те обичах, на светати сякаш бе ми обещанаи глътка беше, капчица водаза моята душа – пустиня. Сега се връщаш, блуднице,на моя праг прашасали искаш, грешна съднице,ти мен за прошката невтасал. Ръцете ми отчаяно се боряти стъпка малка ги делиот туй вратата да отворятне чули моето:“Разпни!“. А мислите ми стълби…

  • ВСИЧКО СВЪРШВА

    Така завършва всичко.С една ръждясала врата,с една тревясала пътечка.С един пропукан сив комин,с отлитнал нейде синкав дим.С портретна снимка на стената,с провиснал паяк в тишината.С една пресъхнала чешма,с килим от есенни листа.С разкъсано на две пердеи чайник с каменно лице.С гнездо на змии пред прага,с една забравена тояга.С един отлитнал…