Отчупвам парченце от хляба,

поръсвам го бавно със сол

и помня съвета на баба,

пред Него без шапка се сяда.

Тя казваше, спряла на двора,

че сладък и вкусен е той,

когато след труд и умора

от Бога ти идва награда.

Най-вкусен е хлябът когато,

разчупват го морни ръце

и седнал под родната стряха

говориш със свойто сърце.

© Хари Спасов