Когато си тръгнах наесен
запазих ключа за дома.
И мислех, че всичко е песен,
не знаех, че тъй ще тъжа.

Когато си тръгнах бях млад
и глупав, и толкоз наивен.
Не знаех, че има и хлад,
че идат бури ревниви.

И мама ми каза:“Пази го!“,
а тати през сълзи намигна.
Тогава под синьо индиго
остана в сърцето ми стигма.

Когато си тръгнах не мислех,
но стиснах ключа във ръка.
А днес все го търся и искам,
но няма от него следа.

16.10.2022 г.
©Хари Спасов