Дъждец липите росна,
поспря за миг да си почине.
Листенце от чемшир докосна,
погали връхче на малина.

Окъпа люляка на двора,
при розите за дълго спря
и срещна ранобудни хора,
с които малко повървя.

По майски топъл и игрив
в гората чак се запиля
и толкоз бистър, толкоз жив
с надежда озари света.

© Хари Спасов