Категория: Поезия

  • ГОРСКИ РУЧЕЙ

    Горски ручей капки рони, съхне вече, сили няма. Габър строен люшка клони, тихо, тихо му говори. Дръж се, братко! Дръж се, друже, облак иде, дъжд ще росне. Твоят чучур бързо, бързо със водица, ще докосне. Дръж се, братко! Дръж се, друже, есен иде, дъжд ще падне. Ако лъжа, мили друже,…

  • ТРУДЕН ЖИВОТ

    Няма агне да изблее,няма хлопка да издрънка.Трудно, братко, се живее,пушат ауспусите вън. Няма птиче да запеесвило дом на клонка тънка.Трудно, трудно се живее,без война – война е вън. Няма кой да те здравее,кой да каже дума звънка.Трудно, братко, се живее,търсиш цвете – срещнеш трън. ©Хари Спасов

  • ЗИМА

    ​Забърза се зимата, сняг заваля, затрупа набързо пътеките чисти. Светът като в бяла тъга опустя над ледени, тихи мъниста. ​Отиде си баба, а дядо изтля, животът им вятър прелисти. Пред портата мъка за миг избуя и спомени бели разлисти. ​А аз ги предадох и тръгнах на път, поисках снега за миг…

  • СПОМЕНЪТ

    ​Кой ли тропа, тропа на вратата тази нощ на поразия? Къса, къса тишината, вдига страшна олелия. ​Кой ли плаче, плаче пред вратата, люти сълзи трие? Слага шапка на главата и си тръгва, без да ме завие. ​Тропа, тропа в мен душата, иска всичко да затрие. Но не може, ах, горката,…

  • СПАСЕТЕ ДЕТЕТО

    Не губете, не губете детето,което в сърцето ви скита.В години, в години оплетено,за пътя към светлото пита. Не крадете, не крадете детето –бедно, самотно, отритнато.Да бъде добро разрешетеи нека, и нека разпитва. Не гонете, не гонете детето,наивно до босо, залитнало.Вземете, вземете детето –да бъде дете се опитва. ​© Хари Спасов

  • ТРЯБВА

    Трябва нещо да напиша,искам нещо да измисля.Да е живо и да диша,гърлото ви да притиска. Да е тъжно и да плаче,без лъжа и без преструвка,като есенно сирачебез една обувка. Да е гладно за погача,да е жадно за милувка.Да го гали вечер здрача,да сънува майчина целувка. Искам нещо да напиша,трябва нещо…

  • РЕКАТА НА МОЕТО ДЕТСТВО

      Реката на моето детство извира от залеза, омайно се стеле в поле от уханни цветя. Спокойна и бистра, вълшебна, сребриста бълбука, говори, шуми и шепти със брега.   В реката на моето детство са златните рибки. Просветват, проблясват в житейския бързей, понякога тихи – понякога шумни очакват желания чудни.  …

  • НИЕ

    Ние сме голите, ние сме босите.Ние сме будните – онези с въпросите.Пишем и късаме, главите си блъскаме.Родени в забрава, не чакаме слава.Ние с писалките, с тетрадките – малките.Ние с душите, прегърнали дните.Ние, безстрашните в копторите прашните.Пишем и късаме, мрем и възкръсваме.Ние в ъглите, ние с мечтите.Тъпкани, ритани, бесени, давени.Тихо говорим,…

  • ТОГАВА БЯХ

    Тогава бях чепка от грозде,което цъфтеше през май.Високо бе младото лозе,зеленото беше безкрай. Тогава бях лист от малина,която трептеше от смях.Широка бе наш’та градина,кога отесня — не разбрах. ​Тогава бях песен на славей,над къщи и двòри летях.Живота и слънцето славех,кога онемях — не разбрах. Тогава бях бистра река,по пътя си…

  • ЖИВЕЯ

    Имам стая метър на дваи легло с пробита пружина.Хлебец сух и постна храна,куче вярно – стара дружина. От април до ноември живея,няма печки, кюмюри, дърва.Под небето вървя и се рея,сътворявам безумна мечта. От аванс до заплата живея,не пледирам за лукс и златà.За любов и за вярност копнея,за вълшебна и пъстра…