Категория: Поезия

  • НА РИМСКИЯ ПЪТ

    Съвсем на завоя, до римския пътстарица протягаше длан за просия.Отминах ядосан, отхвърлих зова,при мен не минават лъжи като тия. Но нещо ме сепна и върна назад,подминах ръката на нечия майка.От камъка вечен повяваше хлад,изписваше вятъра с нож запетайка. Подадох монетата някак виновно,жената молитвено сведе глава.И топло ми стана, синовно,на пътя…

  • СЪРЦЕ ОТ ГЪЛЪБ

    Митко беше момче на шест години. Живееше в провинциално градче, където времето беше спряло, а децата седяха на тротоара и брояха колите, които минават по пътя. Тогава колите бяха рядкост и на половин час минаваха два – три автомобила. Митко беше умно дете. С кестеняви коси и сини очи. Кротък…

  • ЛЮБОВ И ЗА МЕН

    Не разчитам на луднал късмет,не залагам на тото и покер.Хей, животе настръхнал! Привет!Дай ми само последния жокер. Под тестето от мръсната смет,под обиди, неволи и тлен.Хей, животе насъскан! Привет!Да открия любов и за мен. Да заложа пред тебе, отпред,патилата, горчивия ден.Ех, животе нестихващ! Привет!Да спечеля любов и за мен. 28.10.2022г.©Хари…

  • ХЛАПЕТО

    Не завиждам на зевския зет,ставам рано и бродя полето.Аз съм беден и гладен поет,и чепат, и проклет(общо взето). Не напразно ми казват „Хлапето“и макар надживял петдесетвсяка вечер съм там, на небето,като весел и син вертолет. Там препуска, не сяда детето,сякаш сметнало десет по пет.Прекосява с лодка морето,а смехът му се…

  • ЖИВИ

    Нашето Време отдавна си тръгна,с белите ризи и топлия юг.Някой го бутна, с лакът го ръгна,няма го вече, няма го тук. Нашето Време отдавна го няма,боси деца усмихнати в кръг.Някой го скри, зарови го в яма,няма и помен от весел капчук. Нашето Време навярно е сън,сякаш е спомен на някой…

  • КОЙ

    Пусти опустелипустите парѝ.Капят наедрелимоите сълзи. Пусти опустеливѝно и жени.Споменът ме стреля,разумът гори. Пусти опустеливещи и коли.Капят побелелимоите коси. Пусти опустелихорските мълви.Делникът ме мели,хаосът ме върти. Пусти опустелитъжните недели…Кой ще ме намери?Кой ще се смили? © Хари Спасов

  • ЩЕ ДОЙДЕ ДЕН

    Когато няма да ме имаще ме открият в тези редове.И пак ще бъде люта зима,и пак ще скитат върли ветрове. Когато няма да ме имаще разберат за мен от тук поне.И в пролет бяла и незримаще се стопя до стръкче от лале. Ще дойде ден и няма да ме има,но…

  • ВЕНЧАЙТЕ МЕ

    Венчай ме, Отче, с мъката венчай!Не с лавров, а с трънлив венец.На другите късмет раздай,на мен ми стига есенен дъждец. Венчай ме, Земльо, с пот венчай!И не в костюм, а в мокра риза.На другите имот подай,на мен дари от житния класец. Венчай ме, Мамо, с разума венчай,тъй както само майките…

  • КЪДЕ СЕ ИЗГУБИ

    Къде се изгуби,усмивчице моя?От хората грубисе скри зад завоя? При друг ли се спря,усмивчице моя?Аз нямам вина.Ела си, ела! Аз нямам вина,бедничка моя.Не мога да справ разгара на боя. Къде си? Къде си,слънчева моя!Ела си! Ела си,единствена моя! © Хари Спасов

  • ВЪЛШЕБНОТО ЧОВЕЧЕ

    В гората, казват, имало човече,което сбъдвало мечти.Живеело потайно и далечеот къщи, хора и сплетни. То имало брада и шарено елече,събирало си билки и треви.Помагало на малкото еленчекогато лош ловец го нарани. За него никой не се сещалкогато бил богат и сит.Когато в нужда се усещалго търсел дълго с гръб превит.…