Реката на моето детство извира от залеза,

омайно се стеле в поле от уханни цветя.

Спокойна и бистра, вълшебна, сребриста

бълбука, говори, шуми и шепти със брега.

 

В реката на моето детство са златните рибки.

Просветват, проблясват в житейския бързей,

понякога тихи – понякога шумни

очакват желания чудни.

 

В реката са мама и баба,

с напукани длани, в тъга до колене,

с домашни сапуни, над шарени черги

изпират деня от прокоби и зло.

 

В реката е дядо, в реката е татко,

загребват чакъл и вода

за новата къща, за новия дом.

Потта им се слива с очите на Времето.

Те бързат, припират,

с реката се сливат, на вечност се вричат.

 

Реката на моето детство се влива

в моите вени, тупти и разлива

спомени мили, надежди красиви.

В сърцето ми спира. Стопля и гали.

Душата ми прави щастлива.

​© Хари Спасов