Съвсем на завоя, до римския път старица протягаше длан за просия. Отминах ядосан, отхвърлих зова, при мен не минават лъжи като тия.

С час назад, с лев напред. Мъка, мъка- хепиенд. Ха отзад, ха отпред. Дъра- бъра. Дисниленд.

Преброени са дните ни земни, няма време за страх и сълзи. Да опазим телата си тленни, тази мисъл докрай ни гнети.