Ех, да знаех че съм бил щастлив!
Ех, да знаех че щастливи бяхме!
На баира, до брега трънлив
с дядо стадото пасяхме.

Ех, да знаех че съм бил богат!
Ех, да знаех че богати бяхме!
Питка, сирене и зрял домат
с дядо двамата деляхме.

Ех, разбрах го, но е късно вече!
Ех, разбрах го и така боли!
Всичко си остана там далече,
младост, стадо и звънци.

©Хари Спасов