Категория: Поезия

  • НИЕ

    Ние сме голите, ние сме босите.Ние сме будните – онези с въпросите.Пишем и късаме, главите си блъскаме.Родени в забрава, не чакаме слава.Ние с писалките, с тетрадките – малките.Ние с душите, прегърнали дните.Ние, безстрашните в копторите прашните.Пишем и късаме, мрем и възкръсваме.Ние в ъглите, ние с мечтите.Тъпкани, ритани, бесени, давени.Тихо говорим,…

  • ТОГАВА БЯХ

    Тогава бях чепка от грозде,което цъфтеше през май.Високо бе младото лозе,зеленото беше безкрай. Тогава бях лист от малина,която трептеше от смях.Широка бе наш’та градина,кога отесня — не разбрах. ​Тогава бях песен на славей,над къщи и двòри летях.Живота и слънцето славех,кога онемях — не разбрах. Тогава бях бистра река,по пътя си…

  • ЖИВЕЯ

    Имам стая метър на дваи легло с пробита пружина.Хлебец сух и постна храна,куче вярно – стара дружина. От април до ноември живея,няма печки, кюмюри, дърва.Под небето вървя и се рея,сътворявам безумна мечта. От аванс до заплата живея,не пледирам за лукс и златà.За любов и за вярност копнея,за вълшебна и пъстра…

  • ТЕ РАЗБРАХА

    И дърветата разбраха –зимата се свърши.Клони разлюляханад усмихнатите къщи. Птиците запяхапесните си кръшни.Ниви избуяха,щъркели се връщат. И дърветата разбраха –зимата се свърши.Бащините къщисякаш се засмяха. ​© Хари Спасов

  • ПОСОКИ

    Кафе, пакетче захар,паважът подреден…Надежда и усмивка плахаза утрешния ден. Позна ме – ех, не ме познагълъбът до мен.И мисли се тълпяхакато в прощален ден. Горчи животът, вятърът пропяна пира споделен…А сетне мигом отлетяв измисления ден. Кафе, кристали захар,врачува скитник в мен…Избраха ме – не ме избрахапосоките на този ден. ​©…

  • ДУХЪТ НА КОЛЕДА

    Духът на Коледа се спряпод покрива на старата ни къща.И казват правел чудеса,усмивките на всички връщал. Потърси баба, дядо не видя,до печицата черна пъшнаи през комина бързо отлетя,вратата леден вятър тръшна. Къде ли бърза, не разбра,че спомен стаята прегръща.Там баба млада и добраочаква дядо в селската ни къща. 13.12.2022 г.©Хари Спасов

  • ДЕ ДА ЗНАЕХ

    Ех, да знаех че съм бил щастлив!Ех, да знаех че щастливи бяхме!На баира, до брега трънливс дядо стадото пасяхме. Ех, да знаех че съм бил богат!Ех, да знаех че богати бяхме!Питка, сирене и зрял доматс дядо двамата деляхме. Ех, разбрах го, но е късно вече!Ех, разбрах го и така боли!Всичко…

  • КЪДЕ СЪМ

    На път ли съмили на кръстопът?Това е само съни в този сън – денят. Къде ли съм?Къде!Това е нощен звъни в този звън – сърце. На пътя – сам…Безплътен ли съм?Не зная… но знам,със сигурност ще съмне. ©Хари Спасов

  • Врекох се на птиците 

    И се врекох без думи на птиците да ги кътам от вятър и студ, да им пазя гнездата в лозниците, да ги чакам след дългия път. Да им милвам перцата, главиците, да ги пазя от дъжд и мъгла, а когато накацат по жиците да им махам за сбогом с ръка.…

  • ЩЕ ДОЙДЕ ДЕН

    Когато няма да ме имаще ме открият в тези редове.И пак ще бъде люта зима,и пак ще скитат върли ветрове. Когато няма да ме имаще разберат за мен от тук поне.И в пролет бяла и незримаще се стопя до стръкче от лале. Ще дойде ден и няма да ме има,но…