Не завиждам на зевския зет,
ставам рано и бродя полето.
Аз съм беден и гладен поет,
и чепат, и проклет(общо взето).

Не напразно ми казват „Хлапето“
и макар надживял петдесет
всяка вечер съм там, на небето,
като весел и син вертолет.

Там препуска, не сяда детето,
сякаш сметнало десет по пет.
Прекосява с лодка морето,
а смехът му се носи навред.

Не от болка младее сърцето,
не от радост е тоз’ доброглед.
Нека бъда, да бъде „Хлапето“
дето обич раздава навред.

28.10.2022г.
©Хари Спасов