Категория: Поезия

  • НА ПРЪСТИ

    . Жените в живота ми жънат на пръсти, копаят с мотики твърдата пръст. Изтриват чела от солените пръски под залеза кървав възправили ръст. . Жените от дните ми странно не плачат, подкарват на паша стоглави стада.  Сърцата им – хлопки пронизали здрача, очите им – въглени, гонят нощта. . Жените над дните ми месят погача,…

  • СЛЪНЦЕТО РАСТЕ

    . Под прозореца ми е красиво, вятър капчици мете. Стъпва скакалец скокливо, пее влюбено врабче. . Под прозореца ми е игриво, котка облака гризе. Лази мравчица щастлива, паяк нишчици плете. . От прозореца ми живо, живо слънцето расте. Във накичената слива гълъб мъти яйчице. . 11.10.2024г. ©Хари Спасов

  • ВЪРНЕТЕ МИ ДНИТЕ

    Не искам парите ви- всичките, не искам живота ви- целия. Върнете ми дните- добричките, върнете ми погледа- смелия. Не искам колите ви- личните, не искам палата ви- белия. Върнете ми дните- лиричните, върнете ми въздуха- целия. Не искам духа ви- безличния, не искам езика ви- врелия. Върнете ми дните- обичните,…

  • ТОПЧО

    Мишо котенце откри. Малко, до елата скрито. Коледа е. Сняг вали, хапе вятърът сърдито. Гледа плахо и мълчи, от студа на топка свито. Мишо тихо му шепти: „Кой те прати на открито? Нямаш ли си брат, сестра? Майка мила и баща? Тук самò си под снега, ще настинеш за беля!…

  • ПРЕДАЙ НАТАТЪК

    Помахай за поздрав, усмивки раздай. Бъди синьо- розов, късмет пожелай. Помахай на всички, целувки раздай. Бъди нетипичен, любов обещай. Помахай, помахай, сърцето си дай. Доброто, доброто нататък предай. 18.09.2024г. ©Хари Спасов

  • ЗАВИНАГИ В МЕН

    Отдавна напуснах селцето си мило, тогава бях млад и до корен зелен. На него се сърдех, че беше ме скрило, че здраво държеше живота ми в плен. Безкрайните ниви и потния ден, лозèто на хълма деца народило. Мотика и рало не бяха за мен и чувствах се чужд сред чуждо…

  • РОДИНО

    Не тъжи, моя бедна Родино,всяка зима си тръгва сама!Пролетта, тази китна градина,ще разцъфне над твойте селца. Не плачи, моя мъко сирóта,не проливай горчива сълза!Ще възкръсне отново животът,ще се върнат и твойте деца. Не боли, моя бедна светице,опрости всяка грешка и страст!Любовта, тази прелетна птица,ще се върне обратно при нас. Но…

  • Вълшебният покрив

    ВЪЛШЕБНИЯТ ПОКРИВ Там далече, където е светло и мирише на прясно сено, има къща, подпряла небето, а до нея – зелено дърво. Тя е стара, от тухли сурови, наредени от мъжки ръце, а на покрива щъркели нови всяка пролет разперват криле. Този покрив от моето детство е вълшебен червен похлупак.…

  • РИЦАРЯТ НА СМЕХА

    Той не носи доспехи и шлем, няма броня за хорските думи и пътува с нощния трен през поля и невидими друми. От игралния филм се усмихва, влиза тихо в нашия дом, а смехът ни до края не стихва запленен от галантен поклон. Днес посреща деца на море, утре тръгва с…

  • ЗА ГОЦЕ

    Там, край Кукуш в тъмата кукувица жално закука. Дали си изгуби децата или снежец я затрупа? Кука ли кука горката в клоните стари на бука. Чак разсъни реката, чак разклати гората. Букът я пита, разпитва, за кой жали и стéне. Защо не тръгва, не литва, нощта ли иска да вземе. Кукивица кука…