Категория: Поезия

  • ПРЕДАЙ НАТАТЪК

    Помахай за поздрав, усмивки раздай. Бъди синьо- розов, късмет пожелай. Помахай на всички, целувки раздай. Бъди нетипичен, любов обещай. Помахай, помахай, сърцето си дай. Доброто, доброто нататък предай. 18.09.2024г. ©Хари Спасов

  • ЗАВИНАГИ В МЕН

    Отдавна напуснах селцето си мило, тогава бях млад и до корен зелен. На него се сърдех, че беше ме скрило, че здраво държеше живота ми в плен. Безкрайните ниви и потния ден, лозèто на хълма деца народило. Мотика и рало не бяха за мен и чувствах се чужд сред чуждо…

  • РОДИНО

    Не тъжи, моя бедна Родино,всяка зима си тръгва сама!Пролетта, тази китна градина,ще разцъфне над твойте селца. Не плачи, моя мъко сирóта,не проливай горчива сълза!Ще възкръсне отново животът,ще се върнат и твойте деца. Не боли, моя бедна светице,опрости всяка грешка и страст!Любовта, тази прелетна птица,ще се върне обратно при нас. Но…

  • Вълшебният покрив

    ВЪЛШЕБНИЯТ ПОКРИВ Там далече, където е светло и мирише на прясно сено, има къща, подпряла небето, а до нея – зелено дърво. Тя е стара, от тухли сурови, наредени от мъжки ръце, а на покрива щъркели нови всяка пролет разперват криле. Този покрив от моето детство е вълшебен червен похлупак.…

  • РИЦАРЯТ НА СМЕХА

    Той не носи доспехи и шлем, няма броня за хорските думи и пътува с нощния трен през поля и невидими друми. От игралния филм се усмихва, влиза тихо в нашия дом, а смехът ни до края не стихва запленен от галантен поклон. Днес посреща деца на море, утре тръгва с…

  • ЗА ГОЦЕ

    Там, край Кукуш в тъмата кукувица жално закука. Дали си изгуби децата или снежец я затрупа? Кука ли кука горката в клоните стари на бука. Чак разсъни реката, чак разклати гората. Букът я пита, разпитва, за кой жали и стéне. Защо не тръгва, не литва, нощта ли иска да вземе. Кукивица кука…

  • ЕСЕННИ ЛИСТА

    Есенни лѝсти златни мъниста,вити гердани край есенен път.Спомени чисти, пролет разлистена,спете спокойно свърши дълга. Бяхте зелени, така напористи,живи, шумящи деца на дъба.Други ще дойдат, деня ще залистят,вие почивайте, свърши се тя. Есенни лѝсти с обич орисани,златни пендари на майчина гръд.Винаги верни, винаги истински,спете спокойно без страх у дома. 24.10.2024г.©Хари Спасов

  • ЗАВИНАГИ ТВОЙ

    Дори да съм клонче от бука, който в Балкана расте. Дори да съм капка солена от твоето синьо море. Дори да съм птица ранена без дъх, без очи, без криле. Дори да съм радост сломена, която животът краде. Дори от света да ме вземат, да бъда без дом и небе.…

  • НИКОГА ПОВЕЧЕ

    Никога повече! Боси крака и тъжни обувки, които ги чакат на брега. Никога повече! Жадни брегове и кървава река, която тече наобратно. Никога повече! Стари деца и мъртва река, която влече босоногите. Никога повече самотни обувки! Никога повече война! 25.12.2024г. ©Хари Спасов

  • МОЛБА

    Ориснице моя, неземно красива, продължи ми живота поне само ден. Имам още земи да откривам, чакам още късмет нероден. Ориснице моя, добра самодива, удължи ми живота поне само нощ. Имам нови звезди да откривам, чакам битка с магьосника лош. Ориснице моя, бъди милостива,  удължи ми живота поне само час. Имам…