​Не плачи, ориснице моя,

за съдбата, що ти начерта.

Наруших на ноември покоя

и проплаках на есен в мъгла.

​Знам, раздала си всичко, накрая

не останало зрънце късмет.

Само грижи, опразнена стая,

от лотария скъсан билет.

​Не плачи, съдбовнице моя

за живота ми – прът в колело.

Все притиснат там, на завоя,

и очакващ да дойде добро.

​Но се радвай, весталке добра,

че нарече ми Дух и перо.

Да откривам със стъпки света,

да обичам и сея добро.

​© Хари Спасов