Завъртя ме в танго есента,
бързи стъпки сред вятър студен.
Сцена малка от жълти листа
и оркестър невидим за мен.

Тя държи ме нежно през кръста,
аз я гледам в очите пленен.
И не пасвам ѝ много на ръста,
но ме носи, върти в късен ден.

Стъпка в ляво, две във встрани
и върти ме, върти ме, върти.
Все по-близо до мен я притискам,
а кръвта ми кипи ли кипи.

С рокля бяла от росна мъгла,
тя направи ми стара магия.
Да забравя за миг пролетта,
да открия любов под дъжда.

Пловдив
01.12.2017

© Хари Спасов