НА ПРЪСТИЖените в живота ми жънат на пръсти,копаят с мотики твърдата пръст.Изтриват чела от солените пръскипод залеза кървав възправили ръст..Жените от дните ми странно не плачат,подкарват на паша стоглави стада.Сърцата им – хлопки пронизали здрача,очите им – въглени, гонят нощта..Жените над дните ми месят погача,пресяват сълзите си в тънки сита.Прекръстват тестото, в безкрай се вторачват,в три пръста събират към Бог обичта..Жените сред дните ми вият хорà,закичили здравец в руси коси.С нови носии – стоцветна дъга,ситнят на пръсти под стара лоза..Жените в живота ми идват на пръсти,преливат от нежност, треперят над мен.Оставят сърцата си, шепнат ми с устнии тихо поемат на път с вечността..©Хари Спасов