Две девойки песнопойки,две девойки дългокосив нивата се спрели босидо полегнали ръкойки.Две девойки златокосипесен мамина запели,как се хляба вкъщи носи.Пели, пели и се смели,как заспали не разбрали.От небето облак слязъли косите им отрязал.С тях закичил си снагатаи побегнал над житата.Две девойки песнопойкисладко сладичко си спелидо полегнали ръкойки,облак палав не видели.

Аз съм тънко зелено култучеот сторъката стара асма.Чакам дълго и плахо се суча,да размина резитба добра. Аз съм крехка и нежна издънкаот столетния габър чепат.Чувам брадвата чaтка и дрънка,нека сухите клони умрат. Аз съм бистра нетленна сълзаот живота родена, от дните.Във очите на млада сърнадето чака куршум от ловците.

Искате парите ми?Нека.Други ще изкарам.Искате панелната дупка?Нека.Колиба от тръни ще свия.Леглото ми искате?Нека.Ще спя на земята.Дрехите също?Нека.Облак бял ще наметна.Искате моята вяра?Моля?Тогава ще викна!Тогава ще кресна!Ще падам,ще ставам!Напред ще вървя!Ще стисна юмруци!Без страх ще вървя!Ще чуе полето,ще чуе града!Вземете ми всичко,хей тъй ви го давам.Но вярата моя пазете!За нея живея!За…

По пътечка във горичка бяга малката сърничка. Хвъркат жълтите листа, бързо спуска се мъгла. Как остана тъй самичка тя самата не разбра. Търси майка си добричка и разпитва в есента. „Хей, кълвачо остроклюн, да си виждал скоро мама?“ А кълвачът вдига шум, във дървото:“Дум! Дум- дум.“ „Заю Баю, Заю Баю дългоух,…

Толкоз време мина вече и тъга болезнено незрима. Векове от нас далече тихо стъпва Пресвета Марина. Тя на Господ се обрече и нарече Го любим. И гнева на татко си навлече, жрец на боговé раним. Тя бе млада, крехка клонка, на дванадесет години само. Но прие Христа с поклон,  Него…

. Жените в живота ми жънат на пръсти, копаят с мотики твърдата пръст. Изтриват чела от солените пръски под залеза кървав възправили ръст. . Жените от дните ми странно не плачат, подкарват на паша стоглави стада.  Сърцата им – хлопки пронизали здрача, очите им – въглени, гонят нощта. . Жените над дните ми месят погача,…

. Под прозореца ми е красиво, вятър капчици мете. Стъпва скакалец скокливо, пее влюбено врабче. . Под прозореца ми е игриво, котка облака гризе. Лази мравчица щастлива, паяк нишчици плете. . От прозореца ми живо, живо слънцето расте. Във накичената слива гълъб мъти яйчице. . 11.10.2024г. ©Хари Спасов

Мишо котенце откри. Малко, до елата скрито. Коледа е. Сняг вали, хапе вятърът сърдито. Гледа плахо и мълчи, от студа на топка свито. Мишо тихо му шепти: „Кой те прати на открито? Нямаш ли си брат, сестра? Майка мила и баща? Тук самò си под снега, ще настинеш за беля!…