Лятото е непреклонен Дон Жуан,а ние – недолюбени контеси.Морето е компютърен екран,а плажът – спалня без завеси. Горещо е като в савана,а донът пръстите си мести.Фарът се превръща в бонвиван,медузите са светещи метреси. Лято е, а лятото не бива да си сам,хвани си някой палав буревестник.Литни със него до незнаен…

Lì lontano, dove c’è la lucee profuma di fieno fresco,c’è una casa che sostiene il cielo,accanto a lei – un albero verde. Lei è vecchia, con mattoni duri,ordinati da mani maschili.Sul tetto cicogne nuove,ogni primavera spiegano le ali. Questo tetto, dalla mia infanzia,è un coperchio magico rosso.Il sotto di lui…

Компютър, часовник, таблет, къде е земята на дядо? Ракети, комети и Al интелект, къде е изконната радост? Човекът е нервно- зает, а времето старо е младо. Ще върне ли този куплет сърцето изтляло на дядо? Читанка, диплянка, сонет на рафтове прашни стоят, но ето в дванайсет без пет ръцете опарват, душата…

Тъй ми липсва бабината стая, дървения одър, стария ковьор. Печката бумтяща, зимната омая, агънцата бели в селския ни двор. Тъй ми липсва бабината ласка, сладката ѝ дума, нежния ѝ взор. Вечната забрадка, нейната препаска, тихите ѝ стъпки под столетния ни бор. Тъй ми липсва времето ни с баба, нейните уроци, звънкия…

ЧАКАЙ МЕ, МАМО Изпери ми, мамо, ризата,ризата, мамо – бялата.Чакат ме, мамо, чакаттрима братя в Балкана. Изглади ми, мамо, ризата,ризата, мамо – бялата.Чакат ме, мамо, чакат,точни са – не пропускат. Вятър ми викни, мамо, вятърризата ми да развее.Чакат ме, мамо, чакаттри куршума – не прощават. Сила ми вдъхни, мамо, силасрещу…

Под небето, до баира,във полето, над всемиракъщата ми се намира.Релаксира, релаксира… До лозèто, под чемшира,във сърцето, над гевгиракъщата ми спомен сбира.Музицира, музицира… Под звездите, над липите,във очите, над сълзитекъщата реди нещата.Конструира, конструира… Над годините, над дните,във душата, над земятада ме вика тя не спира……и не спира, и не спира… ©Хари…

Усмихни се на новия ден,на цветенце листенца наболо.Не бъди на тъгата във плени не гледай, не гледай надолу. Усмихни се на капчица дъжд,на тревичка, на малко врабче.Усмихни се на детската глъч,усмихни се от цяло сърце. Усмихни се на слънцето ясно,на небето усмивка дари.Да така! Значи можеш. Прекрасно!Колко лесно. Не струва…

Свири весело щурчетопесен звънка под небето.Мигат грейнали звездите,идват бързо под липите. Слуша стихнала лунатацяла в празнична позлата.Вятърът дори се спира,а щурчето песен композира. За Балкана горд и за полето,за момиченце едно и за момчето.Двама как един до друг вървели,обич и любов по пътя си посели. Свири, свири пак щурчетои ми…

Зная малка песничка,хубава и лесничка.За морето, за Балкана,за Родината, за мама. В нея грее топло слънце,в клас се гуши житно зрънце.В нея има хляб и дом,обич, радост- цял вагон. Там е светло и щастливо,там е винаги красиво.Там цъфтят през май цветята,там ухае на живот гората. В нея мама ме прегръща,татко…

В приказния свят на теменугитевлизаш не по право и заслуги.Там са винаги добре дошлитези, с бистрите души. В стихналия цвят на теменугитеняма място за онези, другите.Там се реят на тълпитези, с белите души. В истинския дом на теменугитеняма ъгъл за сълзи и лъгане.Там невидимо искривярата на светлите души. 08.06.2025г.© Хари…