Категория: Uncategorized

  • ТИ СЕ ВЪРНА

    Защото те обичах, на светати сякаш бе ми обещанаи глътка беше, капчица водаза моята душа – пустиня. Сега се връщаш, блуднице,на моя праг прашасали искаш, грешна съднице,ти мен за прошката невтасал. Ръцете ми отчаяно се боряти стъпка малка ги делиот туй вратата да отворятне чули моето:“Разпни!“. А мислите ми стълби…

  • ВЪЗДИШКА

    Понякога и листопадътсе чувства някак си излишен.Една изгубена въздишав есента безумно млада. От някаква любов предишна,вгорчена от сълзѝ наслада.Така е… Трудно се въздиша,когато минеш седмата преграда. И може би листата падатна ветровете пътя да разчистят.Не е за всеки листопадът,а за онези дето знаят да въздишат. © Хари Спасов

  • ПЛОВДИВ

    Пловдив, Пловдив, древен и красив! На Марица ти си ореола жив. Пловдив, Пловдив, мъдър и благат! Като теб не срещнах аз на този свят. Пловдив, Пловдив! Млад си! Млад! Аз със тебе съм богат, богат! © Хари Спасов

  • ПЪТНИК Е МОРЕТО

    Не можеш да заключиш ти морето, не можеш с думи да го усмириш. Бездомен скитник е морето, не можеш от вълнѝ да го лишиш. Не можеш да изпиеш ти морето, не можеш в шепа да го задържиш. Свободен пътник е морето, не можеш нищо да му забраниш. Но можеш да…

  • ЛЯТО Е

    Лятото е непреклонен Дон Жуан,а ние – недолюбени контеси.Морето е компютърен екран,а плажът – спалня без завеси. Горещо е като в савана,а донът пръстите си мести.Фарът се превръща в бонвиван,медузите са светещи метреси. Лято е, а лятото не бива да си сам,хвани си някой палав буревестник.Литни със него до незнаен…

  • Il tetto magico

    Lì lontano, dove c’è la lucee profuma di fieno fresco,c’è una casa che sostiene il cielo,accanto a lei – un albero verde. Lei è vecchia, con mattoni duri,ordinati da mani maschili.Sul tetto cicogne nuove,ogni primavera spiegano le ali. Questo tetto, dalla mia infanzia,è un coperchio magico rosso.Il sotto di lui…

  • МОДЕРЕН СОНЕТ

    Компютър, часовник, таблет, къде е земята на дядо? Ракети, комети и Al интелект, къде е изконната радост? Човекът е нервно- зает, а времето старо е младо. Ще върне ли този куплет сърцето изтляло на дядо? Читанка, диплянка, сонет на рафтове прашни стоят, но ето в дванайсет без пет ръцете опарват, душата…

  • СПОМЕН ЗА БАБА

    Тъй ми липсва бабината стая, дървения одър, стария ковьор. Печката бумтяща, зимната омая, агънцата бели в селския ни двор. Тъй ми липсва бабината ласка, сладката ѝ дума, нежния ѝ взор. Вечната забрадка, нейната препаска, тихите ѝ стъпки под столетния ни бор. Тъй ми липсва времето ни с баба, нейните уроци, звънкия…

  • На 30 юли се навършват 157 години от смъртта на Стефан Караджа – национален герой, революционер от българското национално-освободително движение и войвода.

    ЧАКАЙ МЕ, МАМО Изпери ми, мамо, ризата,ризата, мамо – бялата.Чакат ме, мамо, чакаттрима братя в Балкана. Изглади ми, мамо, ризата,ризата, мамо – бялата.Чакат ме, мамо, чакат,точни са – не пропускат. Вятър ми викни, мамо, вятърризата ми да развее.Чакат ме, мамо, чакаттри куршума – не прощават. Сила ми вдъхни, мамо, силасрещу…

  • МОЯТ ДОМ

    Под небето, до баира,във полето, над всемиракъщата ми се намира.Релаксира, релаксира… До лозèто, под чемшира,във сърцето, над гевгиракъщата ми спомен сбира.Музицира, музицира… Под звездите, над липите,във очите, над сълзитекъщата реди нещата.Конструира, конструира… Над годините, над дните,във душата, над земятада ме вика тя не спира……и не спира, и не спира… ©Хари…