Ние сме голите, ние сме босите.
Ние сме будните – онези с въпросите.
Пишем и късаме, главите си блъскаме.
Родени в забрава, не чакаме слава.
Ние с писалките, с тетрадките – малките.
Ние с душите, прегърнали дните.
Ние, безстрашните в копторите прашните.
Пишем и късаме, мрем и възкръсваме.
Ние в ъглите, ние с мечтите.
Тъпкани, ритани, бесени, давени.
Тихо говорим, държим се достойно.
Спите ли? Спите спокойно?

​© Хари Спасов