Тогава бях чепка от грозде,
което цъфтеше през май.
Високо бе младото лозе,
зеленото беше безкрай.

Тогава бях лист от малина,
която трептеше от смях.
Широка бе наш’та градина,
кога отесня — не разбрах.

​Тогава бях песен на славей,
над къщи и двòри летях.
Живота и слънцето славех,
кога онемях — не разбрах.

Тогава бях бистра река,
по пътя си дълго шумях.
И имах сърце и душа,
къде са сега — не разбрах.

​© Хари Спасов