Кафе, пакетче захар,
паважът подреден…
Надежда и усмивка плаха
за утрешния ден.

Позна ме – ех, не ме позна
гълъбът до мен.
И мисли се тълпяха
като в прощален ден.

Горчи животът, вятърът пропя
на пира споделен…
А сетне мигом отлетя
в измисления ден.

Кафе, кристали захар,
врачува скитник в мен…
Избраха ме – не ме избраха
посоките на този ден.

​© Хари Спасов