И се врекох без думи на птиците

да ги кътам от вятър и студ,

да им пазя гнездата в лозниците,

да ги чакам след дългия път.

Да им милвам перцата, главиците,

да ги пазя от дъжд и мъгла,

а когато накацат по жиците

да им махам за сбогом с ръка.

И се врекох безумен на птиците

да ги чакам дори във снега.

Да събирам в шепа сълзиците

дето ронех за тях през нощта.

©Хари Спасов