Когато няма да ме има
ще ме открият в тези редове.
И пак ще бъде люта зима,
и пак ще скитат върли ветрове.

Когато няма да ме има
ще разберат за мен от тук поне.
И в пролет бяла и незрима
ще се стопя до стръкче от лале.

Ще дойде ден и няма да ме има,
но пак ще бъда в нечии ръце.
На лятото в небето синьо
ще пърха до полуда моето сърце.

Когато няма да ме има
ще съм тук. Елате на кафе!
И в есента ми най- любима
кълвачът предан ще ме спомене.

24.10.2025г.
© Хари Спасов