Лятото е непреклонен Дон Жуан,
а ние – недолюбени контеси.
Морето е компютърен екран,
а плажът – спалня без завеси.

Горещо е като в савана,
а донът пръстите си мести.
Фарът се превръща в бонвиван,
медузите са светещи метреси.

Лято е, а лятото не бива да си сам,
хвани си някой палав буревестник.
Литни със него до незнаен океан,
дори небето с пръст да се измести.

© Хари Спасов