Тъй ми липсва бабината стая,

дървения одър, стария ковьор.

Печката бумтяща, зимната омая,

агънцата бели в селския ни двор.

Тъй ми липсва бабината ласка,

сладката ѝ дума, нежния ѝ взор.

Вечната забрадка, нейната препаска,

тихите ѝ стъпки под столетния ни бор.

Тъй ми липсва времето ни с баба,

нейните уроци, звънкия ѝ смях.

В мен живее вечно, мъничка и слаба

както за последно нявга я видях.

21.01.2025г.

©Хари Спасов