Под небето, до баира,
във полето, над всемира
къщата ми се намира.
Релаксира, релаксира…

До лозèто, под чемшира,
във сърцето, над гевгира
къщата ми спомен сбира.
Музицира, музицира…

Под звездите, над липите,
във очите, над сълзите
къщата реди нещата.
Конструира, конструира…

Над годините, над дните,
във душата, над земята
да ме вика тя не спира…
…и не спира, и не спира…

©Хари Спасов