Свири весело щурчето
песен звънка под небето.
Мигат грейнали звездите,
идват бързо под липите.

Слуша стихнала луната
цяла в празнична позлата.
Вятърът дори се спира,
а щурчето песен композира.

За Балкана горд и за полето,
за момиченце едно и за момчето.
Двама как един до друг вървели,
обич и любов по пътя си посели.

Свири, свири пак щурчето
и ми става топло на сърцето.
Спомням си завета на дедите
на дома да бъда верен и звездите.

15.05.2025г.
© Хари Спасов