Зная малка песничка,
хубава и лесничка.
За морето, за Балкана,
за Родината, за мама.

В нея грее топло слънце,
в клас се гуши житно зрънце.
В нея има хляб и дом,
обич, радост- цял вагон.

Там е светло и щастливо,
там е винаги красиво.
Там цъфтят през май цветята,
там ухае на живот гората.

В нея мама ме прегръща,
татко у дома се връща.
В нея има мир и дом,
вяра, песни- цял милион.

Там е бащино и родно,
там сърце тупти свободно.
Там безкрайни са полята,
там е горда планината.

Зная малка песничка,
българска и лесничка.
За Родината, за мама,
за морето, за Балкана.

© Хари Спасов