… И тъй… Намерих пръчка

от старата лоза.

…А тя… Приличаше на съчка,

пречупена в нощта.

…И тъй я бучнах във пръстта

и рекох:“Ще се върна есента.

Не ме очаквай!“

„Добре“ – отвърна тя.

… А тя… сама е расла, расла… Расла тя.

…А аз… преброждал съм света

и малък, малък връщам се сега.

…А тя… зелена, жива, жива, жива!

У дома!

И тъй голяма, тъй голяма, голяма 

по душа…

„Здравей, здравей, здравей!“

…зарадва ми се тя

И аз разбрах, разбрах…В една сълза

златее вече есента…

23.04.2025г.

©Хари Спасов